Кийра Найтли за това да бъдеш жертва на хакери:„Знаех, че ме следят“

Британската актриса Кийра Найтли се завръща на театралната сцена след 11-годишно отсъствие с постановката „Животът на другите“ (The Lives of Others), базирана на едноименния филм от 2006 г., отличен с „Оскар“. В интервю за The Guardian Найтли разкрива, че през 2006 г., когато „Животът на другите“ излиза по кината, тя е сред първите известни личности, които установяват, че телефонните им съобщения са били прихващани от британски таблоиди. Този опит ѝ дава непосредствена представа за усещането да бъдеш следен, но тя подчертава съществената разлика между собствената си ситуация и тази на героите в постановката.

„Имам личен опит с това. Но аз знаех, че телефонът ми е подслушван, защото имах конкретни доказателства. Появяваха се публикации, а в моя случай най-вече снимки. Знаех, че ме следят, и след това можех да видя доказателствата. Не чувствах, че полудявам. Докато героите живеят в особен свят, в който не знаят кога и дали изобщо са наблюдавани“, споделя актрисата. Според нея тази несигурност е сред най-силните инструменти за упражняване на контрол.

По време на подготовката за спектакъла екипът обсъжда и съвременните паралели с практиките на Щази, включително възможността властите да проверяват профилите в социалните мрежи на хора, които влизат в дадена държава.

Найтли поставя въпроса дали подобни мерки изобщо трябва да бъдат приложени, за да повлияят върху поведението на гражданите.

„Но дали това действително се е случило? Или е достатъчно просто да кажеш, че ще се случи, за да накараш хората сами да се цензурират? Дори не е необходимо да изпълниш заплахата. Достатъчно е само да я отправиш“, отбелязва актрисата.

Действието на „Животът на другите“ се развива в Източен Берлин през 1984 г. Найтли влиза в ролята на театралната актриса Криста-Мария, която има връзка с режисьора Георг, изигран от Томпсън. Двамата попадат под постоянното наблюдение на Щази – тайната полиция на Германската демократична република. Офицерът, натоварен със задачата да ги следи, постепенно започва да поставя под въпрос собствените си убеждения под влиянието на техния живот.

Режисьор на театралната адаптация е Робърт Айк, известен със съвременните си интерпретации на класически произведения, сред които „Хамлет“, „Орестия“ и „Едип“.

Найтли разкрива, че сцената ще се върти, което ще позволи на зрителите едновременно да наблюдават главните герои и служителя на Щази, който ги подслушва.

Темата за държавния контрол придобива ново значение две десетилетия след премиерата на оригиналния филм. Според Найтли съвременните общества имат противоречиво отношение към технологиите за наблюдение, които едновременно създават усещане за сигурност и пораждат въпроси за личната свобода.

За 41-годишната Найтли „Животът на другите“ бележи завръщане на сцената след повече от десетилетие. Актрисата обяснява продължителното си отсъствие с ангажиментите около отглеждането на децата си.

Разговорът с The Guardian засяга и поведението на съвременната театрална публика, включително използването на мобилни телефони по време на представления.

Темата придобива особено значение на фона на случаи, при които зрители снимат актьори без разрешение.